Оля Владимировна

Оля Владимировна

Години: 20.
Вид: Магьосница /бяла/
Сили: Телекинеза /способноста да местиш предмети с ума си/, Елемент въздух

Външен вид: Още от малка привлича хората с нещо толкова тънко и неуловимо, че всички попадат под властта на чара й в момента, в който им се усмихне, заговори или просто ги погледне. Не че се отличава с класически черти – лицето й е твърде бледо, брадичката й е подчертано упорита и когато се усмихне, лек тик изтегля устните й по-вдясно едва забележимо. Тези малки несъвършенства обаче по-скоро прибавят, отколкото отнемат от странната й, необяснима магнетичност.
Издълженото, бледо лице е обрамчено от почти напълно прави, червеникаво-кафеви коси. Цветът им всъщност зависи от светлината – понякога блясват в златисто, друг път медният оттенък надделява. Веждите й са тъмнокафеникави, изключително изразителни – стигнало до тях, челото й прелива в прав, изящен нос, а под него са устните – плътни и меки, почти напълно симетрични, съвсем бледи, както - между другото - е и цялото й лице.
Очите на Оля са от онзи тип, който те кара, веднъж срещнал погледа им, да ги търсиш отново, без сам да можеш да си обясниш защо. Цветът им бива определян като лешниково, изпъстрено с малки, златни капчици – а от тъмните им зеници струят горда самоувереност и леко предизвикателство – и в същото време са толкова изненадващо и плашещо проницателни, че доста хора са се питали дали не владее легилимантика…
Висока и по-скоро слаба, отколкото стройна. Тялото й има абсолютно правилни пропорции въпреки крехкия си вид – момичешки колене, тънки китки и дългите, артистични пръсти на пианистка, каквато всъщност е. Обожава елегантните дрехи, има слабост и към спортните, за които най-предпочитаните й цветове са яркозелено и лазурносиньо.

Отличителни белези: Доста зловеща черта, тръгваща от малко под дясното й ухо и достигаща ключицата.

История: Родена през 1990г. в огромно имение в покрайнините на Москва, малката Олечка е единствената дъщеря на богат руски магьоснически род. Детството й спокойно би могло да бъде сравнено с приказния живот на една принцеса – родителите й, Владимир и Екатерина, я глезят по всевъзможни начини, а името на баща й предизвиква страхопочитание и покорство у всеки, който го чуе. Защо е така, момиченцето изобщо не си задава въпроса – с многото играчки, ездата, уроците по балет и пиано, разходките с яхта през лятото и старинна шейна през зимата, тя е едно много щастливо дете. Получава изключително добро образование – не само в магьосническите, но и в мъгълските науки, благодарение на десетките частни учители.
Това, което старателно е крито от нея е, че баща й – някогашен възпитаник на „Дурмщранг” – е тръгнал по пътя на черната магия. Животът на обикновените хора не притежава абсолютно никаква стойност за него, а съпругата му – крехката и безволева Екатерина – се страхува да пристъпи волята му и никога не разкрива нищо пред дъщеря си. Оля расте – много жива, умна, изключително горда – дори и в най-тежки за нея моменти – и, колкото и учудващо да е това, не се поддава на никакви външни методи на възпитание. Сякаш е избрала сама своя път и се готви да го следва неотклонно – взема решенията си, следвайки своята учудващо развита за едно дете съвест, и е много чувствителна към чуждото страдание. Съдбата сякаш е решила да се пошегува за пореден път, давайки на Оля за нейни родители една красива, слаба жена и зловещ черен магьосник…
Приказката обаче се сгромолясва с гръм и трясък след един случайно дочут между слугите разговор – тогава Оля е на петнайсет години. Разбрала за поредното ужасно деяние на баща си, когото преди това е обичала до смърт, червенокоската се втурва към стаята на майка си и с присъщата си емоционалност вдига грандиозен скандал. Несравнимото й упорство не може да бъде спряно – девойката изкопчва цялата история.
Когато Владимир се прибира, имението е на крак. Госпожица Оля е изчезнала – научена да се магипортира доста преди случая, тя се завърта в центъра на стаята веднага след като е разбрала всичко, което е крито от нея досега.
В гнева си, че жена му не е успяла да успокои детето, мъжът я убива с непростимо проклятие и измъчва до смърт двамата слуги, от чийто непредпазлив разговор дъщеря му е разбрала истината.
След две години, на своя седемнайсети рожден ден Оля се връща в бащиното си имение. Излиза от там само със снимка на майка си и с грозна рана на врата, а в опустошения след оспорван дуел хол лежи трупът на Владимир Владимирович, един от най-страшните руски черни магьосници на века… Имението е продадено, когато суматохата отшумява, а парите са раздадени на слугите… след което всички следи за Оля Владимировна се губят… до момента, в който тя заминава в Ню Йорк - град, в който няма само обикновени хора.

Характер: Изключително буен, емоционален, храбър и горд. Ужасно чувствителна към чуждата болка и нещастие – винаги е готова да помогне както и с каквото може на когото и да било. Настроенията й непрекъснато се менят, реагира много силно на всичко – със смях, плач или избухване. Когато е вбесена, сякаш забравя света около себе си и в такива моменти често действа прибързано. Никога – абсолютно никога – не би признала, че не може да се справи с някакъв проблем и има нужда от помощ, не е в природата й да проси милостиня.
Желан приятел – има страхотно чувство за хумор, освен това винаги е готова да помогне на всекиго, тъй като се чувства длъжна да се отплаща на света за злодеянията на баща си. И въпреки, че твърде много хора я използват за душеприказчик, самата тя рядко би се разкрила пред някого. В това отношение е твърде затворена.
Добре познава чара си и знае как да го използва при нужда - всъщност дори й доставя удоволствие да наблюдава въздействието му... Може да се каже, че той е едно от най-силните й оръжия.

Домашен любимец: Абисинска котка, носеща царственото име Ирина.

Допълнително: Единственото, което донася със себе си от Русия, е огромното бяло пиано с розови жилки, което обикновено стои в ъгъла на кабинета й, покрито с кървавочервена кадифена покривка. Не го открива, когато не е сама, и рядко свири на него… но отвреме-навреме, случайно минавайки пред вратата, може да доловите ясните, малко тъжни, кристалночисти звуци от пръстите й по клавишите…

Да. И Благодаря за оценката ви ^^